Ш-ш-шт

Начало книги

Когато се разрази бурята, Чонси беше с дъщерята на един фермер на тревистия бряг на река Лоара и понеже беше пуснал скопения си кон на воля из ливадата, не му оставаше нищо друго, освен да се върне до замъка на собствените си два крака. Откъсна едната сребърна тока от обувката си, пъхна я в ръката на момичето и я изпрати с поглед, докато тя припкаше обратно и по полата й полепваше кал. Сетне и той подръпна ботушите си и се запъти към къщи.

Проливен дъжд шуртеше в смрачената околност на Шато дьо Ланже. Чонси с лекота прекрачваше хлътналите гробове в мекия хумус на гробището — и в най-гъстата мъгла можеше да намери пътя за дома оттук, без да се страхува, че ще се изгуби. Тази нощ нямаше мъгла, обаче мракът и пороят бяха достатъчно объркващи.

С крайчеца на окото си Чонси долови някакво движение и рязко завъртя глава наляво. Фигурата, която отначало му заприлича на голям ангел върху близкия надгробен паметник, се изправи в цял ръст. Младежът не беше нито от камък, нито от мрамор и си имаше ръце и крака. Беше босоног и гологръд, а селските му панталони бяха провиснали под кръста. Скокна от паметника и от връхчетата на черната му коса покапа дъжд, който се плъзна по тъмното му испанско лице.

Читать дальше →