Пасажер 23

Начало книги

И стопроцентова свинщина, когато неконтролируемо пръска наоколо от пробита артерия.

Доктора, както сам обичаше да се нарича, въпреки че така и не се бе дипломирал, избърса челото си с опакото на ръката. По този начин размаза пръските, които го бяха улучили, и вероятно изглеждаше твърде отвратително, но поне сега свинщината не му влизаше в очите, както последния път при обработката на проститутките. После в продължение на шест седмици бра страх да не би да се е заразил с ХИВ, хепатит C или някаква друга отврат.

Мразеше, когато нещата не вървяха по план. Когато упойката не бе дозирана правилно или когато избраните започваха да се отбраняват в последната секунда и изтръгваха абоката от ръката си.

— Моля, не… не — изломоти клиентът му.

Доктора предпочиташе да ги нарича така. Избраният бе прекалено високопарно, а пациент му звучеше някак си фалшиво, тъй като хората, с които се занимаваше, бяха най-малкото болни. Типът на масата също бе здрав като бик, макар и в момента да изглеждаше така, сякаш е бил завързан за стълб с високо напрежение. Чернокожият атлет въртеше очи, плюеше пяна и извиваше гръб, докато отчаяно се мъчеше да се освободи от оковите, които го приковаваха към кушетката. Беше двайсет и четири годишен спортист, добре трениран, в разцвета на силите си. И каква полза от всички години на усилени тренировки, когато във вените ти тече опиат? Недостатъчно, за да го накара да изпадне в безсъзнание — абокатът бе изтръгнат — но все пак достатъчно, за да може Доктора да го натисне без усилия към кушетката след преминаването на най-тежкия пристъп. Кръвта също бе престанала да пръска, след като успя да сложи превръзка.

Читать дальше →