Продай ни своя внук

Начало книги

Минаваше вече минута от определеното време, установи Гигер с поглед върху своя нов-новеничък водолазен часовник (165 западногермански марки). Ала автобусът, който ги събираше от хилядите улични ъгли, все още не се задаваше. Странно, но Гигер въобще не се сети да пресрещне автобуса или да използува някое обществено превозно средство, за да се придвижи до стадиона. На това бяха способни само бедняците, асоциалните типове и криминалните психопати — а към тези категории Гигер за сега наистина не се числеше. Той беше здрав и читав, напълно нормален младеж, както бяха потвърждавали всички ежегодни психиатрични прегледи до този момент. И родителите му заедно с него поддържаха такъв жизнен стандарт, който да отговаря на доброто им обществено положение като уважавани специалисти, изцяло откъснати от всякакви сребролюбци, бездомници и лентяи.

И така, той нерешително застана на прага пред къщи, когато търговският посредник го заговори. Според закона комисионерите бяха задължени да удостоверяват професията си с едно жълтурче в илика на сакото; ако вместо имитация от изкуствена материя някой от тях носеше безбожно скъпо естествено цвете, то вече го отличаваше или като преуспяващ търговец, или като собственик на световен концерн за луксозни стоки, където наемаха само най-добри специалисти.

Читать дальше →