Страхувам се...

Начало книги

Страхувам се, много се страхувам и не само за себе си — аз, в края на краищата, вече съм на шейсет и шест, косите ми са посивели — страхувам се за вас, за всички, които сте още далеч от крайния ви срок… Страхувам се, защото в света отдавна са започнали тревожни явления. Отбелязват ги тук и там, потълкуват ги, потълкуват ги, после махнат с ръка и ги забравят. А аз съм дълбоко убеден, че не бива да се забравят; че ако не се осъзнаят навреме, светът ще потъне в непрогледен кошмар. А дали съм прав — съдете сами.

Една вечер — беше миналата зима — се връщах у дома от шахматния клуб, на който съм член. Вдовец съм, живея сам в уютен тристаен апартамент с прозорци към Пето авеню. Беше още рано, включих лампата над любимото ми кресло и се захванах с недочетеното криминале. После включих радиото, без, за съжаление, да обърна внимание на коя станция е настроено. Чу се мелодия на акордеон — в началото тиха, после по-силна. Приятно е да се чете при такъв акомпанимент, затова отворих книжлето на отбелязаната страница и потънах в…

Читать дальше →