Жената на прозореца

Начало книги

Мъжът й ще се върне всеки момент. Този път ще я спипа. На номер 212 не се вижда нито скъсано перде, нито провиснала щора. В ръждивочервената къща до съвсем неотдавна живееха новобрачните Мотс, докато не се отбракуваха. Не ги познавах двамата Мотс, но от време на време ги проверявам онлайн: неговия профил в LinkedIn, нейната фейсбук страница. Сватбеният им списък още е активен на сайта на „Мейсис“[1]. Още мога да им купя сервиз за хранене.

Както казах, прозорците са голи-голенички. Така че номер 212 ме зяпа тъпо през улицата, ръждив и неугледен, и аз го зяпам, докато наблюдавам как стопанката на къщата въвежда строителния предприемач в спалнята за гости. Има нещо в тая къща. Любовта отива там да умре.

Тя е чаровна, истинска червенокоска с тревистозелени очи и архипелаг от дребни лунички, пръснати по гърба й. Много по-хубава е от мъжа си, някой си д-р Джон Милър, психиатър — не е за вярване, но предлага семейна терапия и е един от 436 хиляди джонмилъровци онлайн. Специално този индивид работи някъде около Грамъри парк[2] и не приема здравни осигуровки. По нотариален акт е платил 3,6 милиона долара за къщата. Явно бизнесът му върви добре.

Читать дальше →