Първата дама

Начало книги

Корнелия Личфийлд Кейс усещаше как носът я засърбява. Иначе той си беше много елегантен нос. Перфектно оформен, сдържан, изящен. Челото й можеше да се нарече патрицианско, скулите — фино изрязани, но в никакъв случай не и остри, което щеше да ги напрани вулгарни. Синята мейфлауърска1 кръв във вените й беше осигурила тен дори по-нежен от този на Жаклин Кенеди2 — една от най-известните й предшественички. Френското излъчване включваше и дългата й светла коса, която тя би подкъсила още преди години, ако баща й не й беше забранил да го прави. По-късно съпругът й също беше й предложил — о, беше я помолил така нежно, той винаги беше нежен с нея — да я остави дълга. И ето каква беше сега, американска аристократка с прическа, която мразеше, и нос, който я сърбеше и който нямаше как да почеше, тъй като стотици милиони хора по света я наблюдаваха на екраните на телевизорите си.

Фактът, че погребваш съпруга си, със сигурност би лишил деня ти от повод за забавления.

Читать дальше →