По-кротко лейди!

Начало книги

Кени Травълър беше ленив. Това обясняваше защо най-безсрамно заспа в клуб „Амбасадор” на „Транс Уърлд Еърлайнс”, помещаващ се на далаското летище „Форт Уърт”, вместо най-чинопочтено да посрещне полет 2193 на Британските авиолинии. Чист мързел от негова страна, плюс пълното нежелание да посреща въпросния полет.

Щеше още да си поспи, ала за нещастие, го събуди появата на двойка твърде шумни бизнесмени. Кени повдигна с неохота клепачи, протегна се лениво и няколко минути се прозява. Симпатична жена в сив костюм му се усмихна и той й се усмихна в отговор. Погледна към часовника и установи, че е закъснял с половин час. Отново се прозина и се протегна.

— Извинете – обади се нерешително жената, – съжалявам, че ви притеснявам, но… лицето ви ми се струва толкова познато. Не сте ли…

— Да, госпожо, аз съм. – Той наклони стетсъна си и я дари с усмивка, макар че в ъгълчетата на устните му се спотайваше поредната прозявка. – Поласкан съм, че ме познахте извън арената на родеото. Не ми се случва често.

Читать дальше →