Чаровник по рождение

Начало книги

Не всеки ден един мъж може да види бобър без глава да крачи до крайпътната канавка, дори във вълнуващия и ексцентричен свят на Дийн Робилард.

Дявол да го взе… – промърмори Дийн, удари спирачките на новия си спортен Астън Мартин ванкуиш и го закова пред Бобърчето.

Без да му обръща внимание, животинчето мина покрай него, голямата опашка се влачеше по чакъла, а острото носле бе вирнато нагоре. Толкова нависоко, че май нищо не виждаше. По всичко личеше, че е едно много ядосано бобърче.

Несъмнено беше момиче, защото вместо мустакатата, дългоуха и космата глава от разреза на бобровия костюм стърчеше малко личице с тъмна, мокра от потта коса, завързана небрежно на конска опашка. И тъй като му беше писнало от собствената му потискаща компания и жадуваше за малко разсейване, младият мъж отвори вратата и стъпи на банкета на шосето в Колорадо. Първо се показаха най-новите му боти от „Долче и Габана", а след тях последва и останалото, метър и деветдесет и един стоманени мускули, остри като бръснач рефлекси и несравнимо великолепие, съчетано с вроден чар… или поне така обичаше да казва неговият пиар. И не беше далеч от истината, при все че Дийн не беше дори наполовина толкова суетен, на какъвто се правеше пред хората. Но беше удобен начин да ги държи на разстояние и да не ги допуска твърде близо до себе си.

Читать дальше →