Доказателства за третия взрив

Начало книги

Съвсем доскоро Ямамото нямаше никакви врагове, а само стара мания от младежките години: беше си внушил, че през август 1945 била хвърлена и трета атомна бомба над Япония. Разбира се, до психиатри не се стигна, но близките и приятелите му често се тревожеха за състоянието му.

Една негова снимчица от ония години беше запечатала напрегнат поглед, измъченото лице на юноша с неизбежните очила на жадни за четене хора. Това момче оцеля там, където атомната коса посече хиляди кълнове живот, не по-лоши от неговия. Спаси го детелина, носеща щастие, с четири листенца, изсъхнала между поомачканите страници на личната му карта. Тя го изведе от Хирошима броени часове преди избухването на първата атомна бомба. Така крехкият детелинов щит го опази от проникващата радиация, от хилядите градуси нажежаване, от тласъка на ударната вълна. Тревичката му бе подарена от девойка, която сигурно щеше да му стане жена. Ако не беше загинала в Нагасаки три дни по-късно през тоя хубав август, когато топлината на лятото там в един миг се оказа нищожна пред силата и величието на втория ядрен взрив. А третият атомен взрив прогори синьото небе над… Токио! Само той се досети за това. И още тогава започна да събира доказателства.

Читать дальше →