Гранд авеню

Начало книги

Ние наричахме себе си Гранд дамите1: четири жени с различни ръст, тегло и възраст, с твърде малко общо помежду си, или поне така ни изглеждаше по времето, когато се видяхме за първи път преди около двайсет и три години — встрани от факта, че всичките живеехме на една и съща тиха улица с три платна за движение, всички бяхме женени за амбициозни и успешни мъже и всяка имаше дъщеря на около две години.

Улицата се наричаше Гранд авеню и въпреки промените, направени с годините на Мариемонт, модерното предградие на Синсинати, в което живеехме, самата улица се бе запазила учудващо непроменена: една редица спретнати дървени къщи, разположени навътре от пътя, който мързеливо се извиваше встрани от натоварената главна улица, преди да се пресече с нея при малкия парк от другата страна. Тъкмо в този парк — „Гранд парк“, както градският съвет бе кръстил миниатюрния триъгълник, явно без да схваща иронията — ние се срещнахме за първи път преди почти четвърт век, четири зрели жени, които се надпреварваха за три детски люлки, съзнавайки, че за отпадналия ще остане пясъчника и разочарованото момиченце ще изрази протеста си със силен плач, така че да го чуе целият останал свят. Нямаше да е първата майка, която не оправдава очакванията на дъщеря си. Със сигурност не и последната.

Читать дальше →