Нулево решение

Начало книги

Трясъкът, тътнежът на разчупените спойки, скърцането на разкъсаната броня — всичко беше отминало. Тишина. Тази тишина, в която се вслушваше Еми, не беше обикновена лунна тишина. Виждаше лицето на Корот, изкривено в гримаса зад прозрачния шлем, лицето на Нор, сведено ниско над масата на фона на външния екран, в който ослепително белите скали хвърляха черни, лишени от подробности сенки. Знаеше, че те също чакат, вслушани в съскането, едва доловимото съскане на изтичащия навън въздух.

— Държи — каза най-после Корот — тази стара, прогнила лунна консервена кутия, все пак издържа.

— Газонепроницаемите прегради са се затворили автоматично след удара… — Нор се изправи и погледна екрана — все пак не удари управлението на базата.

— Как смяташ, болид ли беше?

— Все пак не беше като сблъскване със Земята…

— А дезинтегриращите устройства на базата, цялото осигуряване… Дезинтеграторите имат обсег стотици метра…

Читать дальше →