Жена с минало

Начало книги

— Не след дълго ще се развидели. — Дребният, набит французин огледа изпитателно тъмното небе, по което се носеха застрашителни черни облаци.

— Прав си, но поне имаме четвърт луна. — Стройният му спътник вдигна рамене. — Не можем да подчиним стихиите на човешката воля, мон ами.

— И жалко. — Жак проследи със смръщено чело трескавата суетня в малкия залив, където на плиткото бе спряла рибарска лодка без светлини и неясни фигури се движеха с привична бързина — всеки толкова сигурен в задачата си, че мъкнеше бъчвите и вързопите, без да се нуждае от светлина или някакви указания. — Трябва да се махнем оттук, преди облаците да са се разсеяли — заяви той. — Ти си тази, която се излага на опасност, Мередит.

— Не ми казваш нищо ново, Жак. — Стройната фигура отново вдигна рамене; после намести плетената шапка, която обхващаше плътно малката, добре оформена глава. — За съжаление в последно време бреговата охрана е удвоила бдителността си. Незнайно по каква причина представителите на закона са враждебно настроени към нашата дейност. — Тих, мелодичен смях придружи последната забележка и французинът също изкриви уста в усмивка.

Читать дальше →