Целувката на черната вдовица

Начало книги

Жената бе застанала до отворения прозорец. Лекият полъх на вятъра раздвижваше надипленото синьо було, което падаше на гърба й. Тя стоеше неподвижна, гордо изправена. Тъмната й одежда се открояваше като сянка върху тежкото кадифе на прибраната завеса.

Когато чу тежките му стъпки по коридора, тя буквално го видя пред себе си, видя как грамадната му фигура се полюляваше при вървежа. След секунди той спря пред масивната дъбова врата. Тя чу пъшкането му и живо си представи кръвясалите очи, зачервеното лице, посинелите от пиенето устни.

Вратата се отвори с трясък. Съпругът й изпълни рамката; наметката, богато обшита със скъпоценни камъни, се уви около коленете му.

— За бога, мадам! Как посмяхте да разговаряте с мен с този тон на собствената ми трапеза! Пред всички наши гости, пред слугите ни, дори пред кухненските прислужници! — Едри пръски от слюнка придружиха изломотените думи. Мъжът влезе в спалнята и затвори вратата с толкова силен ритник, че пантите изскърцаха тревожно.

Читать дальше →