Теменужени очи

Начало книги

Малката група напредваше бавно по стръмната планинска пътека. Целта на пътуването им беше разположеният високо в планините испански град Рончесвал, зад него беше френската граница. Шапки с огромни периферии пазеха ездачите от непоносимо жаркото обедно слънце. Въздухът беше наситен с горещина, сякаш някой беше опънал над хората дебело одеяло, за да не им позволи да дишат.

Двете жени се бяха отпуснали на кожените седалки. По-възрастната беше забулена и въпреки страшната горещина не бе свалила ръкавиците си. Непрекъснато си вееше хлад с ветрилото и стенеше жално. От време на време изтриваше устните си с копринена кърпичка, напоена с лавандула. Придружителката й, която се беше свила в един ъгъл на каретата, непрекъснато подръпваше тежката тафтяна рокля, залепнала за гърба й. Шапката й беше захвърлена на седалката до нея, булото беше свалено много отдавна. Лицето й беше зачервено, по челото блестяха капчици пот и се стичаха към носа. Косата с цвят на зряла пшеница беше овлажняла и разбъркана, теменужените очи бяха полузатворени.

Читать дальше →