Неукротимо сърце

Начало книги

Перото скърцаше по пергамента. Цепениците в камината догаряха. Трепкащата светлина на свещта изведнъж лумна със силен пламък, когато нощният вятър проникна през лошо затворените капаци на прозорците.

Мъжът до масата спря за момент. Потопи перото в мастилницата и огледа бедната стая. Дървените стени бяха целите в пукнатини, в които се бе събрала десетилетна мръсотия. Подът под ботушите му лепнеше. Той се уви по-плътно в наметката си и погледна към огъня. Скоро щеше да угасне. Наведе се и извади една цепеница от кошницата, но бързо я остави на мястото й. Не му трябваше огън. Не и сега… нито пък след няколко минути.

Обърна се отново към онова, което пишеше, и перото застърга по пергамента. След малко посегна към кутийката с пясък и посипа писмото. Без да прочете какво бе написал, сгъна листа извънредно внимателно, капна отгоре восък от свещта и го запечата с пръстена си. Известно време остана неподвижен, загледан в инициалите, които се бяха отпечатали във восъка: Г.Д. После написа нещо на предната страна на писмото.

Читать дальше →