Кадифе

Начало книги

Лунният сърп висеше ниско в небето над гората Сен Клод. Една лисица се движеше гъвкаво през орловата папрат: едно зайче клечеше на задните си лапички, устремило поглед право напред, и носленцето му потръпваше възбудено. Очевидно бе подушило преследвача. В следващия миг хукна да бяга и само бялата му опашчица се мярна за миг в гъстия храсталак. Глухият вик на сова отекна над полянката, където сърничка пиеше жадно от бистрия поток, подскачащ между плоските камъни.

Дървеният павилион на полянката тънеше в мрак — или поне такова беше впечатлението на фигурата, облегната на стъблото на един прастар бук в другия край. Облечен изцяло в черно, наблюдателят се сливаше с околността и представляваше само една малко по-тъмна сянка сред сенките на гората. Погледът му проникваше през мрака и обхождаше едноетажната сграда, издигната точно в средата на полянката. Високите стъклени врати се отваряха към обградена с колони покрита веранда, която минаваше по целия павилион. Когато вятърът се заигра с муселиновите завеси на отворения прозорец, обърнат към наблюдателя в сянката, в мрака сякаш затрепкаха бели облачета.

Читать дальше →