Бившият годеник

Начало книги

— Все по-близо са, Нед. — Човекът, който го каза, се обърна на седлото и сложи ръка върху гърба на коня, вперил очи в бързо здрачаващата се местност зад него. Можеше да различи на известно разстояние облака прах, който вдигаше група конници. Погледна отчаяно спътника си. Едуард Бомон, петият граф Грантли, се беше отпуснал тежко върху гривата на коня, гърбът му беше подгизнал от кръв.

— Зная — думите му бяха само шепот и преминаха в мъчителен стон, когато Нед се опита да поеме въздух в дробовете си. От устните му потече кръв. — Не да им избягам, Хю. Ти трябва да продължиш и да ме оставиш тук.

— Не, няма да го направя. — Хю Мелтън се наведе, пое юздите на коня на спътника си и го поведе. — Няма да те оставя на тези португалски диваци. Призори ще сме в Лисабон. Хайде, давай, Нед.

— Не — Тази дума беше изречена с повече сила от всичко, което Нед бе казал откакто преди около час португалският куршум го улучи в гърба. Той дръпна с последни сили юздата. Конят му пръхтеше и се въртеше, объркан от противоречивите заповеди, които му даваха. — По дяволите, Хю, трябва да продължиш сам… спаси себе си. — Нед събра за миг сили и пъхна пръсти в жакета си. — От това тук зависи много повече, отколкото предполагаш.

Читать дальше →