В царството на Мрачния

Начало книги

Както винаги, на всички майки и бащи на Мидкемия за това, че ми дадоха свят, в който да творя.

На децата ми, Джесика и Джеймс, че ме връщат в реалността, без значение колко луд е светът около нас.

На майка ми, че е до мен.

На Джонатан Матсън, отново и завинаги.

На редакторския екип за това, че продължава да работи.

На читателите: без вас щях да правя нещо съвсем не толкова забавно.

Една жена изпищя ядосано.

Тримата младежи събаряха сергии и блъскаха купувачи, докато си пробиваха път през вечерния пазар. Водачът им, висок, широкоплещест и червенокос, посочи гърба на отдалечаващата се плячка и изкрещя:

— Ето го!

Нощта се спускаше над пристанищния град Дърбин. Търговците се мъчеха да приберат по-ценните вещи от сергиите си, защото младежите прегазваха всичко, което пречеше на преследването им. Въобще не обръщаха внимание на хаоса и гневните крясъци, които оставяха зад себе си.

Лятната жега от пустинята Джал-Пур бе попила в стените и плочниците на града въпреки лекия бриз от морето. Дори чайките бяха накацали мързеливо и очакваха някаква плячка да падне от количките на търговците. По някоя от по-амбициозните се издигаше с крясъци за момент-два, след което бързо се връщаше при останалите.

Читать дальше →