Джими Ръчицата

Начало книги

Както винаги, първите ми благодарности са към майките и бащите на Мидкемия, които ме научиха на мъдростта да се вслушвам в чуждите гласове.

На всеки добър писател, който ме е учил как се правят нещата: все още се опитвам.

На Джонатан Матсън, отново и както винаги.

На Джейн и Дженифър, двама чудесни редактори и още по-добри приятели.

И на обичайните заподозрени — заради цялата любов, подкрепата, хумора и щедрото приятелство.

И най-вече на моята дъщеря Джесика и на моя син Джеймс за това, че вярват.

Мъжете сипеха ругатни и се млатеха.

Джими Ръчицата се промъкваше като змиорка между счепкалите се на тъмния пристан хора. Стоманата бляскаше на ръждивочервени дъги под светлината на факли и фенери в ръцете на връхлитащите конници, опитващи се да посекат неуловимите Шегаджии, които ги задържаха. Само още няколко секунди бяха нужни на принц Арута и принцеса Анита, за да успеят да избягат, и схватката бе достигнала настървената ярост на отчаянието. Крясъци на гняв и болка раздираха нощта, придружени от железния грохот на подковите, мятащи искри по камъните, в контрапункт с трясъка на стомана в стомана.

Читать дальше →