Архангелът от предградието

Начало книги

Архангелът Заг не беше на Небето по време на прочутата битка между Луцифер и Свети Михаил. Беше си на Земята. Когато мълвата донесе тази новина до него, той заключи, че е бил осенен от вдъхновение, за да предприеме това пътуване и реши да удължи престоя си. Ето защо съвсем до скоро Заг все още живееше сред нас, в една барачка край шосето за Шамбле, близо до тресавището, което служеше за граница и бунище на енориите Сен Юбер и Сен Антоан де Лонгьой. За невежите той беше просто, някакъв стар анархист, хаймана в оставка, един от онези обичливи разбойници, които олицетворяват очарованието на предградията. Що се отнася до духовниците, те дори не подозираха, че той е тук. С едно изключение — брат Беноа от Францисканския орден на Куто Руж, който често му ходеше на гости и когото той приемаше с радост. Брат Беноа носеше картини със сюжети от Светото писание и разни дреболии с религиозно предназначение, които Заг, от уважение към него и като предохранителна мярка срещу полицията, способна винаги да вгорчи живота на скитника, използваше за украса на бараката си. Но повече от това не си позволяваше. Беше казал на брат Беноа: „Защо се опитваш да ме приобщиш към вярата си? Нали аз не се опитвам да те превърна в ангел?“ Той не търпеше да се споменава пред него Добро и Зло, Рай и Ад — смяташе тези противопоставяния за проява на лош вкус. Ето защо брат Беноа бе престанал да му чете проповеди, но все пак продължаваше да го посещава, просто от милозливост, присъща на всички членове на Францисканския орден.

Читать дальше →