Погребани тайни

Начало книги

„Ако затворите изглеждат така, помисли си Алекса Маркъс, нямам нищо против да остана тук завинаги.“

Заедно с Тейлър Армстронг, най-добрата й приятелка, се бяха наредили на дълга опашка, за да влязат в най-популярния бар в Бостън. Наричаше се „Кафеза“ и се намираше в луксозен хотел, който навремето бил затвор. Решетките по прозорците още стояха. Със сигурност ги бяха оставили нарочно, както и огромната ротонда в центъра и тесните коридори до килиите. Точно като в истински затвор.

Алекса огледа групата младежи зад себе си — приличаха на студенти от Масачузетския технологичен институт, които явно държаха да изглеждат печени, но се бяха изхвърлили твърде много — разгащени ризи, евтини сака, щедри количества гел в косата и дезодорант „Акс“ в почти токсична концентрация. В два сутринта щяха да си тръгнат със залитане към домовете, да повърнат от моста и злобно да мрънкат, че всички момичета в „Кафеза“ са били парцалетини (въпреки че кой знае защо нито една не си е тръгнала с тях).

Читать дальше →