Харем

Начало книги

Някога тук е царяла тишина.

Смъквали са кожата от стъпалата на онзи, който дръзнел да повиши глас в този двор, засенчен от чинари и кестени, светилището на Наместника на Аллах на земята, Господаря на всички господари на този свят, Повелителя на човешкия живот, Царя на правоверните и неверниците, Императора на Изтока и Запада, Сянката на Всемогъщия, разпръскващ тишина и спокойствие на земята.

Някога само тихите гласове на пажове и везири са смущавали покоя на кротко пасящите наоколо сърни и наперената разходка на великолепните пауни — защото делата на тази империя, в границите, на която са влизали всичките Седем чудеса на света, са се решавали шепнешком.

Някога тук е царяла абсолютна тишина.

Днес автобуси минават с трополене през прага на Високата порта, подминават заспалата църква „Света Ирина“ и фонтана — в него бостанджибашията измивал кръвта от сабята си след всяка екзекуция. През навалицата, задръстваща централния портал Ортакапъ, „Портата на спасението“, си проправят път тълпи възрастни туристи от цял свят, провесили скъпи фотоапарати. Екскурзоводите, застанали начело на групите, не споменават нито думичка за издълбаните високо в стените ниши, където навремето са излагали отрязаните глави на султанските везири.

Читать дальше →