Далечна звезда

Начало книги

Вятърът бутна стареца през отворената врата, профуча след него със студено ридание и разбърка пламъците на дребните въглени в ръждясалия мангал. Човекът се обърна и блъсна с рамо тежката дървена врата, за да я затвори.

Книжата и картите на масата се разбъркаха от внезапния полъх, но младият мъж, който беше в стаята, не им обърна никакво внимание. Погледът му беше прикован във влезлия.

— Това беше фалшива следа — каза възрастният. Той се приближи до масата с тежка, тътреща се походка. — Съгледвачът, когото ти нае, се е върнал, но работата не си струваше парите. Онзи мъж не е бил брат ти.

За миг ярката светлина на свещите се отрази, студена и твърда, в леденосините очи на младия мъж. Юмрукът му удари по масата и книжата подскочиха.

— По дяволите, този изостанал свят!

Той се изправи внезапно и бутна назад стола си. Дървените крака изскърцаха по каменната настилка.

— Можех да разбера това сам още преди две седмици, ако просто се бях транспортирал там. Вместо това загубихме време и не научихме нищо само защото ти настоя да спазваме правилата на Службата за преоткриване на светове. Все още ли настояваш, че тези правила важат и за нас?

Читать дальше →