Рейн-сан: Сеч

Начало книги

Онзи, който е казал „Не можеш да се завърнеш у дома“1, сам не е съзнавал колко е прав. Той поне е имал дом, в който не е можел да се завърне. Аз нямах нищо друго освен Токио. И колкото и години да живеех там, този копелдашки град никога нямаше да ми стане дом. По–скоро завинаги щеше да си остане несподелената ми любов.

Тъй че, когато през есента на 1982 година пак се озовах там, причината сигурно не беше толкова носталгия, колкото копнеж. Или нещо още по–дълбоко и упорито. Защо сьомгите плуват срещу течението до мястото, където са се излюпили? Всички животни са програмирани. Онова, по което хората се различават от тях, е потребността им да осмислят действията си, вместо просто да ги приемат.

Естествено, по онова време всички тези неща изобщо не ми бяха ясни. Казвах си, че животът ми на Филипините е станал скучен, а работата ми в полза на въстанието на Минданао — прекалено опасна. Че е добре да сменя мястото. Въпросът беше къде да отида. И за прогонения наемник без семейство, връзки и приятели извън родната му страна този въпрос имаше само един отговор.

Читать дальше →