Гласовете на Земята

Начало книги

— Ама че Земя!… Като камък! — Виктор захвърли настрана кирката и излезе от траншеята. Загорялото му до черно тяло лъщеше от пот. — Стига може би? — Запъхтян, той приближи до Алферов, който шеташе нещо около апарат с огромни индикатори. Алферов критично огледа рова и взе шепа суха трошлива почва.

Земята бе напукана от жегата. Неспирно свиреха щурци, цвъртяха застинали в стражева стойка лалугери. В жарката синева над степта кръжеше ястреб.

— Пясъчник, добре улавя звука. — Алферов замислено прехапа устни и ми махна с ръка: — Добре, включвай.

Над ухото ми бръмчеше вентилатор, безсилен да раздвижи задухата в тясната кабина на всъдехода. Три години живяхме за и с този уред, чиито излъчващи топлина блокове още повече засилваха теснотата. Отдавнашната идея на шефа на лабораторията по акустика Алферов бе материализирана накрая в пресложна електронна схема. От областта на налудничавите хипотези тя премина към областта на практическото приложение. Преди сто години Едисон, като накара иглата да опипва микрорелефа по браздичката на цилиндъра на фонографа, съумя да възпроизведе изкуствено консервиран звук. Оттогава звукът стана достояние на културата, също както и изобретената хилядолетия преди това писменост. А звуците, разнасяли се някога по Земята? Изглеждаше, че те завинаги са изгубени за човечеството. Алферов искаше да докаже, че това не е така. Че някои скали от гранит, гнайс и пясъчник могат да съхраняват в себе си информация за отдавна заглъхнали звуци.

Читать дальше →