Сара

Начало книги

Самотният надгробен камък се издигаше унило върху малко възвишение. Белият мрамор сияеше подобно на крайбрежен фар в непрогледна тъмнина. Над земята се стелеше гъста сива мъгла, за да посрещне надвисналите облаци, но той не се нуждаеше от светлина, за да намери пътя към гробището, нито за да прочете надписа върху камъка.

Сара. Повече от петдесет години бяха заедно. Ако им бяха отредени още петдесет или сто, пак нямаше да бъдат достатъчно. Тя бе запълнила празнотата в живота му, бе прогонила мрака изпълващ бездната на прокълнатата му душа.

Пронизан отново от болката, той тихо въздъхна:

— Защо, Сара?

Въпросът изтръгнат от дълбините на сърцето му, отекна в тишината.

Защо, защо, защо…

Прокле се, че й бе позволил да си отиде, въпреки че нямаше друг избор. Обичаше я повече от всичко на света.

— Сара, любима, върни се при мен.

Болката от раздялата им все още беше остра и изгаряща, както бе в нощта, в която тя умря в ръцете му.

Читать дальше →