Моята малка лениниана

Начало книги

За начало — два напълно прилични дамски епиграфа:

Надежда Крупска — до Мария Илинична Улянова: „Все пак съжалявам, че не съм мъж, иначе щях да скиторя десет пъти повече.“ (1899)

Инеса Арманд (1907): „Исках да ме изпратят още сто версти по на север в село Койда. Но първо там изобщо няма политици и второ, разправят, че цялото село било заразено от сифилис, а това не ме привлича особено.“

Впрочем можем да продължим с още два дамски цитата, но вече не съвсем прилични.

Галина Серебрякова — за нощите на Карл Маркс и Жени фон Вестфален: „Обкръжавайки го с грижи, Жени търпеливо пишеше под диктовката на Карл. А Карл със синовна доверчивост споделяше мислите си с нея. Това бяха щастливи мигове на пълно единение. Понякога работеха заедно до разсъмване“. И единствено хората, които живеели в съседното жилище се оплаквали, че у тях по цели нощи „се приказва и скърцат чупливите пера“ (в поредицата „Животът на забележителните личности“).

Читать дальше →