Потомъкът на върколака

Начало книги

В онзи студен и ясен зимен ден, помня, че беше около Коледа на 18…, както дълбоко си спях една сутрин в странноприемницата Дюсин във Фрайбург, най-неочаквано в стаята ми нахълта старият Гедеон1 Шпервер и се развика колкото му глас държи:

— Събуди се, приятелю Фриц! Събуди се и побързай! Ще те водя в замъка Нидек, на две левги оттук! Нали си чувал за замъка Нидек? Най-старото имение и най-красивият замък в областта — истински античен паметник на славата на нашите деди!

Забележете, не бях виждал Шпервер, моя дълбокоуважаван пастрок, цели дванайсет години. Боже, как бързо лети времето и как хората се променят с него!… Беше си оставил да му поникне дълга, гъста брада, валчестото му лице се губеше под дебел лисичи калпак, а ръката му тикаше под носа ми запален фенер.

— Чакайте, човече, полека! — още сънен, не можах да го разпозная в полумрака. — Нека караме поред и по-спокойно… Кажете ми най-напред кой сте?

Читать дальше →