Зов за завръщане

Начало книги

В тъмночервеното небе грееха две луни. Едната кръгла, а другата — като полумесец. Първата беше поне четири пъти по-голяма от втората. Всъщност, най-точното определение и за двете би било, че приличат на яйца — кокоше и от червеношийка. Или може би на картофи — голям и малък.

Големият картоф се наричаше Фобос, име което би трябвало да олицетворява страха, оня страх, който всява смут в редиците на цели армии и ги кара да губят сражения. Малкият картоф се наричаше Деймос и олицетворяваше ужаса. Имената бяха избрани безпогрешно, защото в римската митология страхът и ужасът са били сподвижници на Марс — Бога на войната и земеделието.

Нищо красиво нямаше в марсианския пейзаж. Почти до самия хоризонт, който беше много по-близо отколкото на Земята, се виждаха само оголени чукари, надвиснали зъбери и пясък. Война може и да е имало някога на този безлюден свят, но земеделие — никога. Ничия земя е най-точната дума за тази безжизнена пустиня.

Читать дальше →