Кървава мъгла

Начало книги

Вернер беше мъртъв.

Наистина беше мъртъв, сега го усещаше.

Странно, че трябваше да застане тук, до малката квадратна дупка, за да успее да го разбере. Наистина да го разбере. Трябваше първо да погледне ковчега, да огледа останалите. В тъмни дрехи, с тъмни очи.

Вернер го нямаше.

Завинаги.

По земята около него падаха леки снежинки. Някои се озоваваха във виеща се спирала, която никога не свършваше. От снежинките очите му потекоха, но на него нищо му нямаше. Така че може би изглеждаше сякаш той плачеше.

Обърна се към майка си. По бузите й се бяха появили студени ивици. Просто стоеше там и се взираше в блестящия, кафяв ковчег. А до нея — един мъж, който тази сутрин едва успя да си завърже вратовръзката, защото ръцете му ужасно трепереха. И който бе имал нужда от помощ, за да се обръсне. Който преди една седмица излезе тичешком навън само по тениска и боксерки, въпреки че беше средата на деня и големи, бели парцали се спускаха покрай тях. Който не спираше да крещи, докато копаеше и копаеше. Който изрови Вернер от тежкия бял сняг.

Читать дальше →