Феникс

Начало книги

Погребах Таб в плитък гроб под пълзящи червеникави пясъци. Гробът едва ли можеше да го предпази от нощните хищници — ще намерят тялото и ще го разкъсат, но все пак се чувствах доволен. В началото не можех да търпя Марга и животното до нея, мъжа й, затова трябваше да сложа голяма част от багажа на Таб в моята раница. Трудно понасях тъпанарските им мутри, но само десет мили по тази отвратителна пустиня направиха невъзможното възможно. Те знаят същото, което и аз, значи трябва да се държим заедно. Това е единственият шанс да оцелеем.

Слънцето виси отгоре като гигантско око, пронизано от остри пламтящи остриета, а кръвта от него обагря пустинята в червено. Противно на всякаква логика, прииска ми се кафе. И вода. Искам и вода. И лимонада. Чаша лимонада с лед. Също сладолед. Може и на клечка. Главата ми трепери… Започват халюцинациите. Червени пясъци — но това е невъзможно! Пясъкът може да е жълт, кафяв, сив. Пясъкът не може да е червен. Ако, разбира се, не гледаш право в слънцето и то да залее с кръв целия свят…

Читать дальше →