Чуждо вино

Начало книги

Двете ченгета, хванали под ръка Уилис Коу, го заведоха до завития с одеало труп. Тъмнокафявата ивица започваше на петдесет ярда от тялото и изчезваше под завивката. Коу чу как един от кибиците рече: „Изхвърлена е тук. Ужас!“

Той не искаше да му показват собствената му дъщеря. Но трябваше да я разпознае и затова едно от ченгетата го стисна здраво, а другото клекна да дръпне одеалото. Позна нефритовата брошка, която й подари за абитуриентския бал. И нищо друго.

— Това е Деби — каза той и се обърна.

„Защо се случи точно с мен? — помисли си той. — Аз не съм оттук, аз не съм един от тях. Това трябваше да се случи с човек.“

— Направи ли си инжекцията?

Той вдигна глава и я помоли да повтори.

— Питах те — тихо каза Естела — дали си взе инсулина.

Той се усмихна леко, разбираше нейната загриженост и нежеланието й да се намесва в болката му, затова кимна в съгласие.

— Ще се кача горе да си легна. Ще дойдеш ли?

Читать дальше →