Из „Пуста земя“

Скачать

Мари, дръж се здраво.“ И ние се спуснахме.

Да, в планините човек се чувства свободен.

Аз чета много, предимно нощем, и през зимата отивам на юг.

Какви корени се впиват, какви клони растат

от тая каменна смет? Сине човешки,

ти не можеш да кажеш, нито да отгатнеш, ти знаеш само

един куп счупени идоли, където слънцето те удря

и мъртвото дърво не дава подслон, щурецът не дава утеха,

сухият камък не издава шум на вода. Има само

една сянка под тази червена скала

(ела на сянка под тази червена скала)

и аз ще ти покажа нещо различно

и от твоята сянка, която сутрин те следва,

и от твоята сянка, която вечер те среща.

Аз ще ти покажа страха в една шепа прах.

Frisch weht der Wind

Der Heimat zu

Mein Irisch Kind,

Wo weilest du?

„Вие ми дадохте за пръв път хиацинти преди една година;

те ме наричаха хиацинтово момиче.“

— И все пак, когато се връщахме късно от хиацинтовата градина,

ръцете ти пълни със цветя, косата влажна, аз не можех