Зла съдба

Начало книги

Една св. неделя, рано в зори, когато в село Неволниково се понесе ясния звън на камбаната и покани хората на черква, близо в балкана се чуха и зачестиха гърмежи.

Работата се разбра веднага.

Аскера беше сгащил една малка чета, на която през нощта селените бяха пращали храна.

Тревожните гърмежи говореха, че там горе пламти ожесточена и кървава борба.

Почерня хубавият християнски празник. Хората посърнаха и се изплашиха.

Младен, най-личния момък в селото и душа на селския революционен комитет, събра младежите в черковния двор.

— Скоро пушките, братя… Да отидем на помощ!

Младите сърца се разпалиха. Душите пламнаха като барут от тая малка искра, която се чакаше всяка минута. Старият поп Никола, с побеляла като сняг коса, като видя въоръжените младежи, едвам продума:

— Доде ли му времето, братя?

И сълзи бликнаха мз очите му и обляха светлото му старо лице. Той не можеше да говори от вълнение, а само прегръщаше момчетата и като майка ги милваше по главите.

Читать дальше →