Врабчетата на стрина Дойна

Скачать

Не отрая сърцето на стрина Дойна. Току-що прибраха житото от вършачката, тя седна да си очисти пантофите от осила и рече на мъжа си:

— Иване, не мога повече! Ще вървя да си видя врабчетата.

— Сега вече няма да те спирам — отговори той. — Хайде иди, поразходи се. Виждам, че много ти се стяга душата.

— Ами ти?

— Ние с Койка ще гледаме къщата. Работата понамаля и кое-как ще се върши.

Светнаха й очите на стрина Дойна, запали се като мотор и скокна. И макар че бе тлъстичка и тежка наглед, тя изхвръкна от къщи и излезе нанякъде.

— Дойне, къде така си затичала? — вина й един съсед от чешмата насреща.

— Утре отивам… отивам да си видя врабчетата, та рекох да се обадя тук-там.

Съседът се изсмя с глас. Тя го чумоса на шега и замина.

Отиде у Марийкини. Марийка е близка на нейния Станчо. Да се обади.

Марийка шеташе по двора. Млада, хубава, с изгоряло от слънцето лице.

— Марийке, при тебе ида нарочно.

— Влезни, стрино Дойно. Влезни в къщи.