В съдилището (Разказ по Антон Чехов)

Начало книги

Пред съдията се изправи нисичък, съвършено мършав селенин, облечен в сплескана и покъсана риза и в кирливи панталони от дебело сукно. Неговите рошави коси, нашареното от сипаница лице и очите му, които едвам се забелязваха от гъстите му и увиснали вежди, го правеха начумерен и сурованин. Той беше бос.

— Ела по-близо, Донко — почна съдията, — ела по-близо и отговаряй на въпросите ми. На 4-ий юлий акцизният стражар Иван Акиноров, като минувал сутринта край твоята градина, забележил една леха, посеяна с тютюн, заради което той ти състави акт… Как станало това?

— Кое?

— Как се е случило това, тъй ли, както го обяснява Акиноров?

— Да, така е…

— Добре, но ти защо си посеял тютюн?

— Кое?

— Ти твоето „кое“ остави, ами отговаряй на въпроса: защо си посеял тютюн?

— Ако да нямах нужда, не бих го и посеял — измрънка Донко и погледна тавана.

— За какво ти трябваше този тютюн, ти нали каза, че не пушиш?

— Тютюна ли?… Ние с него лекуваме шугата.

Читать дальше →