Тотка

Начало книги

Раззаряше се. Селото току-що се пробуждаше и тук-там по дворищата се мяркаха ранобудни стопанки.

Стрина Тодорана, за сукмана на която се държеше петгодишната й внучка Тотка, влезе откъм горния край на селото и щом влезе, извика гърлесто:

— Дренки, а-а дренки! Дренки за кълчища-а-а!

Тотка, която вървеше замислена, с мушната в пазва ръчица, се стресна от викана баба си, извади ръката си и изпусна коравия комат, който държеше. Тя вдигна увитата си в стара жълтеникава кърпа главичка и погледна баба си. А баба й още по-гърлесно завика:

— Дренки, а дренки, а! Дренки за кълчища продавам!

Старата не обърна внимание на детето, вървеше и викаше, а то, някак уплашено, някак засрамено, се притисна по-близо до нея, турна пак ръчичка в пазуха си и запристъпя ситно-ситно с малките си крачки, обути в корави цървулки.

Викът на стрина Тодорана се разнесе из сънната уличка и подплаши няколко врабчета, които бяха се натрупали на посипания с плява плет. Зад близката портичка изръмжа куче.

Читать дальше →