Старата пара

Начало книги

Тю да се не види! Току-що намисли Герчо да се жени, оно война се отвори.

— Чекайте, бре хора, барем да я изберем, та като се върна, да знам коя че ме посреща — вика Герчо.

— Да си му мислил навреме, Герчо! Моми много, с кола да ги товариш, като любеници…

— Много, брате, ама законо ми една дава, требе да си я изберем.

— Е, избирай де, що гледаш!

Оно лесно е да се рече „избирай“, ама седни да избираш, да видиш лесно ли е…

Да ти дадем пълно село с моми, коя от коя по-хубава, па да ти кажем: „Ха де, сега избирай!“ — лесно ли че ти е, а?

Те и Герчовата работа е такава. Па и цена нема момчето — сиромах е.

Всичкия му живот е у тая пуста гъдулка! Като я пипне в ръка, като заиграят ония пръсти, като трепне лъка, като рекне некоя… Не свири пустата му гъдулка, ами говори.

Оно и друга дарба му е отделил господ: дал му коса руса, копринена, очи сини като мъниста и златна уста, от гъдулката му по-благодумна. Две думи ти рече, две годин ти слади.

Читать дальше →