Самодива

Начало книги

Намерих я в дълбоките горски усои. Тя седеше тъжна и разплакана край зелений бряг на един бистър поток. Прозрачен и рохав като речна сутринна мъгла воал покриваше очарователното й тяло. Буйни, златоруси коси се разстилаха по снежнобелите й плещи, както млад овчар разстила вакло стадо от падина на падина. Мъничките й мраморни крачка се миеха от струите на бистрия поток. До нея лежеха захвърлени повехнали горски цветя и венец от жълта иглика.

Като ме видя, тя трепна и срамежливо прибра краищата на чудния си воал, готова да избяга.

— Постой, очарователно момиче — извиках аз, пленен и влюбен.

Тя ме погледна страхливо със сините си като синчец очи и мигом ги скри под черни гъсти ресници. Па наведе глава. Момински срам цъфна като великолепни рози на белите й страни. Две пъргави трапчинки, малки като прилистничето на „залисът“, затрепкаха смутено зад краищата на мъничките й алени уста. От бялата й гушка, върху голите й девствени гърди играеше светло отражение като от огледало.

Читать дальше →