Прошението на жителите от с. Голяма Неволя до дяда господа

Начало книги

Не знам дали защо бе на царски думи, или защо бе много на открито сред полето, но нито една беля не замина през селото Голяма Неволя, без да се не поспре за малко в него. А пък белите и проклетиите, що обикалят из нашите села, нямат брой и край. Най-напред дойде, да речем, инфлуенцията, или „нона“, както я наричат тъдява — нищо и никаква болестчица, която нито много мъчи, нито много бави, а тръшка бързо, сигурно и — най-главното — неусетно. Още се не пръснала из село новината, че Иван, Стоян или Драган, тамо-нему, се разболял, а той ето го че умрял. Новините просто се надпреварват и човек не знае коя най-напред да повярва. Ала навика е научил селяните и щом някой от тях чуе, че еди-кой си се разболял, той предава на съседи и приятели, че е умрял, и никога не греши. Според както разправят някои, които са умирали, т.е. които са лежали от инфлуенция, тя била сладка болест. Най-напред те удари в главата като шпиртовица, после причинява ръмавица в носа, после — замрежвание на очите, сънливост, главовъртение, заплитание на езика и чак на края, и то съвсем малко — смърт. Вади душата, дето казват, като с памук.

Читать дальше →