Пъдар

Начало книги

Катерина — селска хубавица, хитро и весело момиче.

Пенка, Еленка и Иглика — нейни другарки, весели, лудички и хубавички момичета, всички скришом една от друга влюбени в Пройчо.

Полянка. Тесен неравен път, нагоре от нея, криволи между ниските сухокаменни огради на лозята. Тук-там иззад оградите се вдигат ширококлонни орехи. През изровения прелез на срещната ограда бежишком, с весели викове и подплашени скачат една след друга Пенка, Еленка и Иглика, спират се на полянката и с вълнение гледат надире. Всичките с кошнички в ръце.

Пенка. Не тичайте толкова ма!… О, боже, скъсиха ми се краката!

Еленка (към Иглика). Видя ли го, ма Иглико, или само ни подплаши? Вижте как дишам! Сърцето ми ще изскочи!

Иглика. Пък ти не тичай толкова!… Кой те кара?

Пенка. Истина, ма Иглико, видя ли го? Как ни из-пла-шиии!

Иглика. Видях го ма, нима ще ви лъжа! Боже, какви сте! Видях го в черешака как ни дебне. Пълзи по шумата като смок. Пусти Пройчо!

Читать дальше →