Орисия

Начало книги

Ех, тая пуста черга! С каква радост, с какъв мерак бе я ткала буля Калистратица! През много дълги зимни нощи тя си не почина, тежък сън я не обори. Вечер, щом слънце зайде, жаловното зимно слънце, и черна, студена нощ удавеше селото, буля Калистратица ще влезе в разбоя и в ръцете й ще запее сръчно гладката липова совалка, ще заскърцат тихо нищелки и набърделки.

Туп-туп… туп-туп! Чак до зори.

Тъче неуморно тя, а в очите й свети младост и сила. Буйни гърди се повдигат от накипели мечти и желания за честит и дружен живот с Калистрат. Млада кръв запали необуздани мисли и те заредят пред очите й мили сънища: всред кичеста градина, между цъфнали овошки се губи, като гнездо, свито в шубрачка, малка варосана къщица с чисти стъклени прозорци, с хубави стаички, наредени, накитени от нейната похватна ръка, по средата пъстрата черга, като цариградски килим, а по нея слънчеви лъчи си играят и мамят веселите врабченца да кацат по стъклените прозорци.

Читать дальше →