На връх Черни връх (Безпътни бележки на пътя)

Начало книги

Вмирисахме се в София бре, хора! Поле, въздух, гора, светлина, простор и свобода, защо сте създадени! Ох, ще бягам!

Другари, към планинските височини!

И тръгнахме, двеста души тръгнахме за Черни връх. Часът е вече седем. Тънки разпокъсани облачета са наизскачали по вечерното небе. Дали времето не ще се развали?

Поврага! Нали сме тръгнали, да вървим! С мен е най-милото момиче на света. Аз го гледам — пъргаво, весело, приказливо и леко като птичка. Утре ще й набера китка от диви планински цветя, расли близо до небето, ще и накича гърдите и ще й кажа: „О, мило пъргаво момиче, още ли не искаш да знаеш, че те обичам!“ Тя ще се усмихне, ще наведе засрамено очи и може би ще премълчи…

Дългата върволица от туристи и туристки на групи, на групи минава храсталаци на Корубаглар и полазва из нанадолнище към Драгалевци. Витоша става се по-голяма по-сурова и по-недостъпна: аз ставам се по-весел, по-пъргав и по-смел.

Читать дальше →