Любов

Начало книги

Тая вечер поп Лука пусна рано жътварите си на почивкг и не позволи като през други вечери хора и веселби.

Ивка, неговата лична и напета дъщеря, изпрати дружките си до пътните врата, пошегува се и се посмя с тях из мрачината, па се върна някак сплашена и гузно зашета около майка си из къщи.

Тая постъпка на баща й хвърли зла умисъл в душата й. Тя изтръпна пред догадката, че той всичко знае.

През целия ден на нивата тя чувствуваше, че я следи неговият изпитателен, строг и хладен поглед.

„Догадил е той! Боже! Защо се не пазих?“ — мина й през ума.

И тя смаяна се спря пред тия мили, хубави и още пресни спомени за закачките, песните и шегите, недодуманите думи и тайни погледи, които си меняваха с Добрян — техния ратай.

Тя го обича. Ах, как го обича!

Тя цял ден е мечтала за тая вечер. Да си поиграят по хлад в мрачината, да попеят и да се посмеят. Да си поскача на хорото редом с Добряна, да си пошушнат скришом, никой да не види, никой да не чуе.

Читать дальше →