Кумови гости

Начало книги

Колко му е на пролетния ден! Свърши се като всички божи дни. Нищо ново не се случи в село, нищо необикновено. Се същите беди, се същите тъги и радости. Утре е празник и пукнатата черковна камбана с треперлив ек възвести това на греховното село. Чуха работници в полето и побързаха да се приберат преди залез. Из кривите селски улици заскърцаха кола, загълчаха орачи, па настана тишина и предпразничен покой. И хората, и добитъкът ще си почиват. Полето безшумно ще се попече на благото пролетно слънце, ще станат ровки черни угари и златно семе и златни надежди ще се заровят там да чакат плод.

Слънцето заседна червено, кърваво и падна здрач. На кладенеца изпод селото се понесе троплива хороводна песен и кръшни момински смехове високо екнаха.

Мирко и тихо навсякъде.

Само у Дражови радостно гълчаха.

Син му Стойчо и снаха му Яна — млада булка, доведена преди месец в къщи — се готвят за дълъг път. На кум Милен гости ще отидат, през три села у четвърто. Цяла нощ като пътуват, заран рано там ще да осъмнат.

Читать дальше →