Флорентийска вечер

Начало книги

По една крива уличка между сиви маслинени градини, обградени с високи зидове, ний качваме на терасата, дето е паметникът Микеланджело. Горещият августовски вече в агония и флорентинците оживено пълнят улиците и бързат да видят как прохладното дихание в нощта ще го угаси. Из градините парковете лъха упоително пролетна преснота и свежест. Това е вечний лъх на зелена Италия, от който, упоен, великий дух на тая земя излял от мед, изковал от камък могъществото на човешкото стремление.

Ето ни на широката тераса. Под нея Флоренция с черквите си, с паметниците с дворците си, с монументите си — цялата като един грамаден и неизгладим скрижал, върху който съдбата на човечеството е написала своята древна и вечно млада летопис. Флоренция, обиколена с разкошен венец от апенински върхове, в своята средновековна надменност е чудесна. От терасата, на която сме ний, тя се вижда цялата. Тук е поставен паметникът на Микеланджело. Той е нов. Но художникът, който го е въздигнал, сякаш се е боял да запечата с въображението на краевековната мисъл паметта на тоя светъл дух. Той със страхопочитание и смиреност е поставил само върху каменен пиедестал бронзови отливки от най-хубавите работи на стария майстор. На средата стои нечувано дръзкият по своята потресающа реалност и божествено съвършеният по своята класическа простота Давид. С прашка през рамото, с камък в ръка в неговите бронзови очи аз чета загадъчна мисъл. Той сякаш се готви да хвърли тоя камък не срещу филистимянина Голиат, а срещу тъмната врата на бъдещето.

Читать дальше →