Еволюция на идеите

Начало книги

В малкото салонче на бирария „Народна трапеза“ бяха се събрали четирима добри приятели, макар и всички от различни партии, но съвременни хора, политици от висш характер, гастрономи, общественици и, разбира се, гешефтари в добра смисъл на думата. Това последно общо качество беше златната спойка, която примиряваше техните политически различия.

Поканил беше ги на гювеч, по една неизповедима причина, един от четиримата, именно Тоню Карарски, виден член на една от властвуващите партии. Часът беше осем и половина, масата бе наредена, те чакаха вече един час, а гювечът още не идеше.

От време на време Тоню Карарски викаше момчето и нервиран питаше:

— А бе какво стана тоя проклет гювеч? Ще вечеряме ли тая вечер, или не?

— Не е готов, господин Карарски — отговаряше виновно прислужникът. — Подир малко…

— Как подир малко? Още сутринта съм го поръчал… Я нека дойде съдържателят!

Явява се съдържателят, дебел, едър, мазен, любезен, с големи засукани мустаци. — А бе, бае Петко, какво става с тоя гювеч? Че ние не сме се събрали да се измъчваме?

Читать дальше →