Чудната торба

Начало книги

Живели някъде си на света един мъж и една жена. Мъжът посял просо и то се родило толко хубаво, че и до днес врабците за него приказват.

Но не щеш ли, отведнъж духнал вятър, зашумял, засъскал, просото оронил и отръскал.

Видял мъжът това нещастие, заплакал и казал на жена си:

— Ох, жено, жено, останахме без сладка просена кашица.

— Слушай — казала му жената, — не плачи, ами иди при Ветровия баща, оплачи се от сина му и поискай помощ. Нека загубата ни плати.

Послушал я мъжът и тръгнал. Отишъл той при Ветровия баща, поклонил му се и рекъл:

— Добър ден ти, стари Ветре, по голяма работа ида при тебе.

Зашумял Вятърът.

— Кажи да чуя — рекъл.

— Така и така — почнал да разправя селянинът, — посях просо и се роди чудно. Но духна твоят син и го отърси. Аз съм беден и искам да ми се плати загубата.

— С какво да ти заплатя? — казал Вятърът, — У вятър и парите са вятър.

— С какво намериш за добре, Ветрьо.

Замислил се Ветровият баща, мислил, мислил и измислил:

Читать дальше →