Най-тъжният миг

Начало книги

Ксавиер седеше върху сивата вандарианска земя и наблюдаваше тихия залез на слънцето. Изненадващият въображението образ на огромната топка от пламък, която се спускаше под хоризонта, в продължение на няколко мига го караше да забрави всичко, което се намираше около него. Той и залезът бяха единно цяло, стоящо над тривиалностите на реалността. Заел странна поза, подвил към туловището си два от четирите си долни крайника, до него мълчаливо седеше един от коренните жители на планетата. Той се усмихваше, или поне мимиката, която се изписваше върху ъгловатото му и продълговато лице слабо напомняше на Ксавиер за човешка усмивка. Втренчил фацетните си очи в хоризонта, аборигенът изглежда витаеше някъде извън себе си. Той несъзнателно очертаваше с ръцете си върху земята непонятни рисунки, които се състояха от пет или шест линии и след това ги изтриваше небрежно, но след няколко секунди ги започваше отново. Някъде в далечината, зад огънатите дървета пао, нещо голямо и изгубено в тъмнината, която вече разпростираше своята мантия, нададе своя вой.

Читать дальше →