Островът от предишния ден

Начало книги

Така пише с непоправима маниерност Роберто дьо ла Грив вероятно през юли или август на 1643 година.

От колко дни блуждаеше по вълните, привързан за една дъска, по очи през деня, та да не го ослепява слънцето, с неестествено изпънат врат, за да не гълта вода, изгарян от соления дъх, несъмнено трескав? Писмата не го казват и внушават мисълта за вечност, но трябва да се е отнасяло за два дни най-много, иначе нямаше да оживее под бича на Феб (както картинно се жали) — той, тъй болничав, какъвто се описва, нощноскитаща твар по природен недъг.

Не е бил в състояние да държи сметка за времето, но, мисля, че морето е утихнало веднага след бурята, която го е изхвърлила от борда на Амарилида, и този своего рода сал, който морякът му е посочил по мярка, го е носил, тласкан от пасатите из ясната шир в един сезон, когато на юг от екватора е най-мека зима, в разстояние на не много мили, докато теченията не са го отвели в залива.

Читать дальше →